• от • 0 коментара • Кино / На кино в 5

Близнакът | Gemini Man - ревю

Близнакът“ на носителя на „Оскар“ Анг Лий (Тигър и дракон, Животът на Пи) с участието на суперзвездата Уил Смит е филм, който трябва да видите на големия екран, за да му се насладите.



Смит влиза в ролята на Хенри Броган, елитен, но застаряващ американски наемен убиец, който решава да се пенсионира, след като започва да се съмнява в уменията си. Скоро след това той открива, че последната му работа не е била такава, каквато изглежда. Заради тази информация неговите бивши шефове смятат, че той вече е прекалено опасен, за да остане жив. Тази обстоятелства принуждават Броган да бяга. Той се съюзява с агент Дани Закаревски (Мери Елизабет Уинстед) и приятелят му от армията Барон (Бенедикт Уонг), за да стигне до истината. В последствие докато се крие в Колумбия Броган разбира, че е преследван от мистериозен млад наемен убиец, чийто набор от умения наподобява неговите. Докато търси следи в Будапеща за това, какво се крие зад последната му работа, той открива смущаваща истина: загадъчният убиец е неговият 23-годишен клонинг и член на GEMINI, частна военна фирма, оглавявана от бившия шеф на Хенри, Клей Варис (Клайв Оуен).

Сценарият за “Близнакът” е написан преди повече от 20 години и това определено си личи. Оригиналният сценарий на Дарън Лемке (Шазам!) е преработен от хора като Дейвид Бениоф и Бил Рей, но крайният резултат все още прилича на филм, който през 90-те щеше да бъде хит със своята висока концепция и интересни екшън сцени, но през 2019 изглежда някак си кух и клиширан. Историята е застояла и на моменти се чувства като миш-маш от други, по-добри трилъри за шпиони и наемни убийци като “Джон Уик”, “Мисията невъзможна” и “Борн”.

Сюжетът загатва за много интересни теми като вечният въпрос, какво ни прави такива каквито сме:, гените или възпитанието, какво бихме казали на по-младото си аз, какво ни прави хора и т.н. В някой паралелен свят “Близнакът” можеше да бъде интересен церебрален научнофантастичен трилър. В този свят за съжаление всички интересни теми, за които сценарият намеква често не са и споменати. Този филм няма да смути публиката с досадни екзистенциални въпроси и затрудни мозъците им.

В някой друг паралелен свят “Близнакът” можеше да е забавен и иновативен екшън филм, но филмът, който излезе по кината в нашият свят не е това. Една от другите най-слаби точки на филма е, че за екшън филм му липсва достатъчно екшън. Няколкото умело заснети екшън сцени, благодарение на новаторските специалните ефекти използвани в лентата, напомнят за геймплей от някоя видео игра, а не за високо бюджетен филм.



Като цяло в сценарият на “Близнакът” липсва чувство за хумор и включва само герои, за които не знаем почти нищо, и за които не ни пука. Сюжетът на филма е толкова предсказуем, че всеки момент, представен като голямо разкритие, или се оказва нещо, което публиката вече знае, или е нещо изключително очевидно. За съжаление зад високотехнологичните си визуални ефекти филма е доста посредствен. Все пак основната причина “Близнакът” да съществува не е невероятен сценарии, а шанс за режисьора Анг Лий да види какво може да постигне с най-новите технологии.

Анг Лий през последните години има навика да експериментира със сложни визуални ефекти. В “Животът на Пи” той използва симулакрум, а в “Дълга разходка на полувремето“ - дигитално 3D с висока резолюция и висока кадрова честота. Тази тенденция към новите технологии винаги е била налице за Лий, както може да се види в някои сцени от „Тигър и дракон“ и в експерименталния монтаж от „Хълк“ от 2003.

Лий е заснел новият си екшън трилър в 3D 4K формат с 120 кадъра в секунда. Целта на Лий да използва комбинацията от висока честота на кадрите и 3D е да накара филма, да се чувства максимално хиперреалистичен. Обаче повечето хора няма да видят оригиналният замисъл на режисьора. В България HFR 3D прожекциите ще покажат филма в 3D с 60 кадъра в секунда, което пак е по близо до замисъла на Лий от 2D, IMAX и 4D прожекциите на лентата.

„Близнакът“ е заснет в 3D 4K формат с 120 кадъра в секунда, за да изглежда дигиталната младата версия на Уил Смит и всичко останало по-реалистично. На теория, пускането на повече кадъра с по-бърза скорост трябва да направи изображения по-плавни, което от своя страна да ги накара да изглеждат по-реалистични. На практика някой от зрителите няма да видят никаква разлика, за други пък ще бъде невероятно изживяване, а на трети ще им прилошее.



Ключовият специален ефект в „Близнакът“ е дигиталната версия на Уил Смит. За разлика от други филми, Младши (по-младата версия на Смит) не е създадена с подмладяващи ефекти, а е изцяло дигитална. Уил Смит изиграва героя и с помощта на технологията “улавяне на движение” и неговите изражения се налагат върху дигитален модел на по-младия герой, създаден от екипа за визуални ефекти възоснова на стари снимки и ранни филмови роли. Ефектът е много добър в тъмните сцени и ако няма много движение почти може да заблуди мозъкът, че това е реален човек. В ярките сцени с много светлина като последната сцена във филма, обаче, Младши прилича на страховито восъчно произведение от някой филм на ужасите. Въпреки че технологията не е напълно невидима в тази лента, след няколко години сигурно ще бъде изцяло не забележима.

Уил Смит е една от последните истински филмови звезди и много пъти е показвал, че благодарение на своята харизма може да направи дори най-посредствената идея да изглежда като шедьовър. Тогава е логично да мислим, че двама Уил Смит в един филм ще са още по-добре.

За съжаление и непреодолимия чар на Смит не може да спаси този сценарии от всичките му недостатъци. Уил Смит е в ролята на Хенри Броган, 51-годишен наемен убиец на път да се пенсионира, и Младши, 23-годишния му клонинг изпратен да го убие. Смит се справя добре в ролята на Броган, но това далеч не е една от най-добрите роли в кариерата му. Що се отнася до Младши, виртуалният клонинг на Смит изглежда и се държи като празна цифрова кукла. Трудно е да се каже дали това е в резултат от актьорската игра на Смит или технологията, която е използвана, но Младши не променя физиономията си през по-голямата част от филма.



В „Близнакът“ участват още Мери Елизабет Уинстед, Клайв Оуен и Бенедикт Уонг. Уинстед влиза в ролята на Дани Закаревски, държавен агент, който първоначално е изпратен да следи Хенри след пенсионирането му. Актрисата прави всичко възможно да вдъхне живот в псевдо любовния интерес на Смит. За съжаление сценарият не и дава много, с което да работи. Уонг е в ролята Барон, стар приятел от армията на Хенри. Той е един от малкото комедийни елементи в лентата и играе тази роля възхитително, но си личи че това е единствената му функция във филма. Като цяло отношенията между Броган на Смит и неговите съюзници са клиширани, безинтересни и лесни за забравяне, но актьорите се борят да им внесат някаква емоционална тежест.

Клайв Оуен е в ролята на Клей Варис шефа на GEMINI и бивш командир на Хенри Броган в армията. Той е поръчва създаването на клонинга на Броган - Младши и го отглежда като свои син. Клей Варис трябва да е най-еднопластовият злодей появявал се на големия или малкия екран през последните години. През целия филм не разбираме нищо за мотивацията и чувствата му. Дори големите емоционални сцени между Варис и Младши са някак безмислени. Оуен е много добър актьор, но роля му в „Близнакът“ не му позволява да се развихри.



Като цяло този филм не е ужасен, но като се има предвид големият талант, който участва в създаването му, интересната концепция на сюжета му и потенциала във визуалните му ефекти е трудно да не се разочароване. Може би Лий и Смит е трябвало да поработят по проекта още няколко години. Версия на „Близнакът“, която е в момента по кината е прилично забавна, ако изключите мозъка си, въпреки лошия сценарий и ако сте фен на Уил Смит със сигурност трябва да я гледате.

Ако искате да гледате този филм направете това сега по кината в HFR 3D, а не когато излезе на малкия екран. Защото визуалните ефекти са най-добрият елемент на този филм, а тях можете оцените изцяло само на големия екран в избрания от режисьора формат.