• 0 коментара • Кино / На кино в 5

Фаворитката - Необикновеното управление на кралица Анна

Действието във Фаворитката е вдъхновено от истинската история, от не толкова познатия живот на кралица Анна (Оливия Колман) – последната (и исторически най-пренебрегваната) британска владетелка от династията на Стюартите, която макар и болнава, срамежлива и подценявана, все пак управлява във времена, когато Великобритания се превръща във велика сила.


Действието във Фаворитката е вдъхновено от истинската история, от не толкова познатия живот на кралица Анна (Оливия Колман) – последната (и исторически най-пренебрегваната) британска владетелка от династията на Стюартите, която макар и болнава, срамежлива и подценявана, все пак управлява във времена, когато Великобритания се превръща във велика сила. Чрез сложните отношения на Анна с две други жени, достатъчно хитри и амбициозни – нейната дългогодишна интимна приятелка и политически съветник лейди Сара (Рейчъл Уайз) и бедната братовчедка на Сара, бързо катерещата се по социалната стълбичка камериерка Абигейл (Ема Стоун) – филмът ни потапя във водовъртеж от манипулации и емоции, които дефинират фразата „дворцови интриги“.

Фаворитката е първият костюмен филм на режисьора Йоргос Лантимос, който ни представя ексцентричното аристократично общество в кралския двор от 18 век. Черната, но донякъде и комична история за три изключително властни жени, които се борят без никакви задръжки за любов, благоволение и власт, звучи добре познато и в днешната действителност.

Филмът създава своя собствена вселена, като Лантимос си позволява да интерпретира свободно историческите факти, за да представи интимната същност на своите герои. И като оставим спекулациите настрана, никой не знае какво точно на думи, на дела или по друг начин се е случвало зад вратите на кралския двор на Анна, да не говорим в покоите й.

Фаворитката ни пренася в един изолиран свят, до голяма степен ограничен зад стените на кралския дворец, където властта може да бъде игра, съблазън, подхвърляне на червен портокал или на случайна патица или надяждане с омари, на светлинни години от реалността извън кралските порти.

Макар че филмът донякъде прилича на комедия за лека нощ с глобални последици, сценаристът Тони МакНамара, който работи заедно с Лантимос по оригиналния сценарий на Дебора Дейвис, се съгласява, че това всъщност е любовна история.

„Става въпрос за това колко сложно нещо е любовта и как вие като човек може да се извратите и да се превърнете в жертва на тези усложнения“, казва той. „Ние определяме филма като комична трагедия и мисля, че той е точно това. Става въпрос за хора, които се обичат, но има толкова други аспекти от тяхната личност и на това, което искат в един необятен свят, които им пречат да останат все така влюбени".

Макар че Лантимос се отклонява в психологическите аспекти и в нажежените до червено отношения, в основата на Фаворитката е обвитото в мистерия царуване на кралица Анна.

„За мен най-интересни бяха тези три героини, тяхната сила, крехките връзки помежду им и как поведението на толкова малко хора може да промени хода на войната и съдбата на една страна. Според мен това също беше една любовна история, която можеше да бъде доста забавна, но и драматична и дори мрачна“, казва Лантимос.

Кралица Анна е може би най-неизвестната английска владетелка, най-вече заради това, че не е оставила наследници, въпреки невероятните 17 бременности. (Всъщност ако Анна бе имала наследник, може би Съединените американски щати нямаше да съществуват като такива, защото Джордж III можеше никога да не стане крал.) Възкачвайки се на трона в края на 18 век, най-вече защото няма други протестантски наследници от рода на Стюартите, тя става кралица в момент, когато в Англия предстоят много промени. Анна ще ръководи войната с Франция, считана за първата Световна война на модерните времена, ще обедини Англия с Шотландия, за да изгради кралството на Велика Британия. Тя също така ще се сблъска с една шокираща нова вълна на остри национални разединения, в които едни срещу други ще застанат вигите и торите, впуснали се в непрестанна борба за влияние, в резултат на която ще се появи младата двупартийна поличитеска система.

В един свят на непрекъснато разрастващи се лични и политически промени, Анна не е очевидният избор за кралица и владетелка. Измъчвана от непрестанни здравословни проблеми, известна със своето смирение и далеч не толкова чаровна, с безбройните заболявания на кожата и ставите, и със съвсем ограничено образование, тя е възприемана като силно податлива на манипулации.

Това от своя страна означава, че Анна предизвиква възбуда у хората, които са готови да се съревновават, за да се сдобият с влияние върху нея, като намерят начин да спечелят доверието й – или може би, сърцето й.

Необичайният подход на Лантимос кара продуцентите на филма да се чудят как той ще представи опитите на различни хора в борбата за власт над кралица Анна.

„Стилът на Йоргос може да е елегантен, съвсем обикновен и едновременно доста сложен за възприемане“, отбелязва продуцентът Сеси Демпси. „Самият той е истинска загадка, но има невероятната възможност да казва много чрез филмите си. В неговите филми има някаква подсъзнателна магия и няколко дни, след като сте ги гледали, не спирате да си задавате въпроси за това, което сте видели. Той може да е невероятно провокативен по възможно най-добрия начин“.


Двете жени, успяли толкова дълбоко да влязат под кожата на Анна, създават триумвират на властните жени, необичаен за всяко едно време, особено за така наречените Дни на просвещението.

Първата е лейди Сара Чърчил, превърналата се в легенда със своя остър език и със своето очарование херцогиня на Марлборо. Тя е най-добрата приятелка на Анна още от детството, която след като възкачването й на трона, се превръща в основен политически съветник и може би (поне според слуховете, които витаят от векове) и в нейна любовница. Втората е Абигейл Машам, братовчедка на Сара останала без пукната пара покрай банкрута на фамилията си, която се присъединява към кралското семейство като покорна прислужница. Въпреки това Абигейл отприщва епична и страстна битка със Сара, за да стане новата „фаворитка“ на Анна, превръщайки се в незаменима за кралицата личност, докато изтласква Анна точно в противоположната политическа посока на тази, прокарана от лейди Сара.

Такава е историческата хроника. Но историята оживява на екрана с психологически и сладострастен отзвук, какъвто няма да намерите в историческите книги. Началото е поставено със сценария на Дебора Дейвис, която заедно с продуцентката Сеси Демпси и нейната компания Scarlet Films започва да разработва проекта преди две десетилетия.

„Първият вариант на сценария се появи на бюрото ми изневиделица“, спомня си Демпси. „Беше една фантастична история за предателство и рядка възможност да видим прекрасни дами да се държат лошо, а фактът, че тя е базирана на истинска история, я правеше още по-привлекателна. Оттогава сценария премина през няколко редакции, но същината на историята за тези три жени, които се опитват да оцелеят, предавайки се една друга, се запази“.

Дейвис разполага с богат материал от историческа гледна точка, но се фокусира върху специфичните взаимоотношения по време на краткото, но бурно управление на кралица Анна.

„Фокусирах се върху женския триъгълник в будоарите на кралица Анна и тази промяна в нейните чувства от Сара към Абигейл“, отбелязва Дейвис. За да проучи този триъгълник, Дейвис изчита многобройните писма между Сара и Анна и Абигейл и Харли. Докато за Сара е известно повече, благодарение съществуването на нейните мемоари, „информацията за Абигейл е оскъдна и се дължи основно на Сара“, казва Дейвис, добавяйки:
„Съществуват откъслечни сведения, според които Абигейл е описвана като безскрупулна прислужница, и нейната метаморфоза ясно разкрива амбициите й“. Опитът в проучването на тази епоха на английските монарси допринася за това Дейвис да разбере по-добре периода, за който няма много информация в историческите хроники. „Фокусирах се винаги върху трите жени“, казва Дейвис. „Исках зрителите да преоткрият този период в английската история от 18 век, в който властта е в ръцете на жените и те повлияват на събития в британската политика и на европейската сцена“.

През 2009 г. Ед Гуини, Андрю Лоу и Лий Магидей от Element Pictures поемат проекта и заедно с Демпси се запознават с Йоргос Лантимос, възхваляван гръцки режисьор, предизвикал интерес със своя номиниран за „Оскар“ филм DOGTOOTH, абсурдна и мрачна история за едно изолирано семейство, което държи децата си затворени със смущаващи последствия. Film4 се присъединява към филма през 2013 г., разработвайки проекта заедно с екипа и съфинансирайки го, заедно с Fox Searchlight и Waypoint Entertainment.

Гуини си спомня:

„Всички смятахме, че DOGTOOTH представя по невероятен начин отношенията в едно семейство. Той показваше способностите на Йоргос да подлага на дисекция различни аспекти от нашия живот – било то семейство, любов, приятелство или каквото и да е – като разказваше грандиозни истории, съществуващи в паралелни светове, които въпреки това отразяват същността на това как взаимодействаме помежду си“.