Отначало е търсена само за частни партита или в собственото си заведение – „Клуб Верди“, но си проправя път до „Карнеги Хол“ през 1944-а и влиза в аналите на музикалната история. Изпълненията й събират милиони долари (в днешни цифри) за социални каузи, докато публиката всъщност е ужасена, но и развеселена. Слушателите й се заливат от смях, хапят устни и изобщо не могат да повярват, че са си купили билети за толкова бездарно пеене.
Флорънс може да е наистина най-лошата оперна певица в света, но изобщо не й пука. Всъщност, възможно е да не си дава сметка за това. През целия й живот нейният импресарио, вторият й съпруг Сейнт Клер Бейфилд, поддържа у нея заблудата, че е наистина добра. Тя обича това, което прави, и е убедена, че носи огромно удоволствие на публиката си – което, в известен смисъл, е точно така…
