• от • 0 коментара • Кино / На кино в 5

Смъртоносни машини | Mortal Engines

Успешен в почти всички аспекти, с шеметния си сюжет и впечатляващи визуални ефекти, “Смъртоносни машини” ни отвежда в бъдещето, което е много добре замислено и представено.



Режисиран е от носителя на „Оскар“ Крисчън Ривърс (“Кинг Конг”), а сценаристите са трикратните носители на „Оскар“ и автори на трилогиите “Властелинът на пръстените” и “Хобит“ - Питър Джаксън, Фран Уолш и Филипа Бойенс, адаптирайки първия роман от отличената с множество награди поредица на Филип Рийв.

За първи път публикуван през 2001 г. (у нас 2005 г.), романът на Филип Рийв “Смъртоносни машини" е първият от постапокалиптичната поредица „Градове хищници“. Той става бестселър и е определен за най-забележителна книга на годината за деца от Американската библиотечна асоциация през 2004 г., както и печели наградите Smarties Gold за детска книга през 2002 г. и Blue Peter Book Award на BBC в категорията „Книга на годината” за 2003 г.

Подобно на романа, филмът започва с въвеждането на зрителите в напълно различния и уникален свят 1000 години напред в бъдещето. Действието се развива в Европа, която все още се опитва да се възстанови от бедствие, известно като "Шейсетминутната война”. През XXI век, древните (т.е. ние) са осакатили планетата с оръжие, толкова мощно, бързо и ефективно, че след поражението, хората по света е трябвало да се вземат извънредни мерки.



Резултатът е създаването на т.нар. “хищнически градове”, които обикалят по земята на гигантски гъсенични вериги, поглъщайки по-малките градчета по пътя си в търсене на ресурси. А гражданите на градовете жертви се превръщат в роби и всичко, което те притежават, се поглъща от техните завоеватели.

Главният град хищник е Лондон с катедралата "Св. Павел” на върха и харизматичния си лидер Тадеуш Валънтайн (Хюго Уивинг), който явно търси нещо сред останките на консумираните градове. Неговата цел е да пробие гигантската стена към Азия, тъй като ресурсите в Европа са на привършване и навлизането в Азия ще спаси Лондон. Но Валънтайн има врагове, от които най-големият е мистериозната маскирана убийца Хестър Шоу (Хера Хилмар).

Обвинявайки го в смъртта на майка си, Хестър се промъква на борда на Лондон и се опитва да го убие. Там тя среща историка Том Натсуърти (Робърт Шийън), като тази случайна среща довежда го редица приключения. По пътя си те се натъкват на Анна Фанг (корейската певица Jihae) - още един от враговете на Валънтайн. Когато те заедно разкриват зловещите му планове, осъзнават, че трябва да го спрат на всяка цена. В същото време, Валънтайн изпраща възкресения зомби-киборг с разлагаща се човешка плът на име Шрайк (Стивън Ланг) по следите на Хестър, без да знае, че те двамата имат предишна силна връзка.



Във филма се долавят препратки към минали времена и епохи, както и елементи от "Междузвездни войни", "Хари Потър”, “Терминатор”, "Лудия Макс”, а дори и “Титаник”. Сюжетът остава малко предсказуем, като се долавят някои черти на “Междузвездни войни”. Героят на Хюго Уивинг до голяма степен е позната фигура, както и ужасяващият Шрайк на Стивън Ланг наподобяващ “Терминатор”. А устройството и реда на света са толкова добре представени, колкото бихте очаквали от режисьор на "Властелинът на пръстените". От дълбоките и огромни следи, които всеки град оставя зад себе си до скитниците, които се опитват да оцелеят извън града стил “Лудия Макс”. Филмът е като един “Снежен снаряд” за деца - затворено общество, което действа като микрокосмос на света и хората. Или дори като “Титаник” - история за крехката природа на човешкия хюбрис.

“Смъртоносни машини” е изпълнен с вълнуващи дигитални ефекти. Съдържа изобилие от прецизен и пищен дизайн, както и добре изпипани детайли, които заслужават да бъдат признати. Ривърс и екипажът му са направили зрелищни и най-малките моменти. Мащабът на лондонското превозно средство ни завладява, поглъщайки ненаситно екрана с множество бързи и обхватни движения на камерата, както и масивни интериорни сцени, които дават удивителното визуално впечатление за едно невъзможно произведение на архитектурата.

Изпълнен с цвят и жизненост дори в най- мрачните си моменти, със сигурност си заслужава гледането!