Майка, презирана жена, убийца, легенда... тя е плачещата жена, която дебне от реките и водните източници, чака в мрака да те отвлече, ако си непослушен или още не си легнал. И последното, което ще чуеш, е нейният преследващ вик.
Едно от най-емблематичните и невероятно популярни имена в латиноамериканския фолклор, Ла Йорона – и нейният ужасяващ, непрестанен лов на детски души, за да замени децата, които самата тя е удавила – подхранват кошмарите на поколения деца и оставят своя отпечатък от двете страни на Америка. Нейната история е със свой собствен живот, след векове преразказване. И макар че има различни обрати и развития в сюжета, едно нещо си остава постоянно в разказите на различни езици: те все още плашат всеки, който ги чуе.
„Когато за първи път пристигнах в Америка, една от първите истории, които ми разказаха, беше легендата за Ла Йорона“, казва продуцентът Джеймс Уан.
„Хората, гледали моите филми, предполагат, че обичам филмите за духове – и са напълно прави – но Ла Йорона е нещо много повече. Тя ви хвърля в най-дълбоките дебри на ужаса и разбужда страхове, които не сте предполагали. Разбирате защо е толкова неразделна част от живота на всички подрастващи. Бях обсебен от тази история. Помислих си: Ето един невероятно страшен образ, който да представя на големия екран“.
Както Уан, и продуцентът Емил Гладстоун се сблъсква с легендата преди години и оттогава е омагьосан от нея.
„Най-вече бях впечатлен колко богата на емоции е тази история и колко завладяващ е образът на Ла Йорона“, казва той. „Като продуцент е много вълнуващо да пренесеш такава история на екрана, защото целта на филмите е да накарат зрителите да почувстват нещо, а тази легенда е страшно емоционална“.
Поколения семейства разказват приказката за Ла Йорона на своите деца и нейната популярност мотивира режисьора Майкъл Чавес да я представи пред широката публика.
„Докато подготвяхме филма, исках да разговарям с колкото се може повече хора, които са израснали с тази история и дори с някои баби, които са я чували още като деца. Най-удивителното е, че тя никога не е разказвана два пъти по един и същи начин. С колкото повече хора разговаряхме, толкова повече нюанси и вариации чувахме, но при всеки разказ имаше напълно истинско усещане за удивление и ужас. Бях благодарен на всички, които ме въведоха в тази история и исках наистина да им отдам почит при създаването на този филм“.
Актрисата Линда Карделини добавя:
„Независимо дали ще повярвате или не, има нещо в тази история, което ви влиза под кожата, независимо кой сте и в какъв етап от живота си се намирате, защото всеки има майка, всеки е бил дете и хората имат свои собствени деца“.
Работата по създаването на „Проклятието на плачещата жена“ започва след като продуцентът Гладстоун привлича сценаристите Мики Доутри и Тобиас Яконис да оформят историята. След това той получава обаждане, което ще превърне неговия мечтан проект в реалност.
„Всичко, което трябваше да чуя, беше Джеймс – казах да, преди да съм чул фамилията му“, спомня си със смях Гладстоун. „Ако имаш партньор, за какъвто си мечтаеш за проект като този, който да го издигне на възможно най-високото ниво, това е Джеймс. Той не само е безспорният майстор в този жанр, но е страхотен човек и е удоволствие да е наоколо. Така че се почувствах благословен с партньор като него“.
За Уан това е възможност да демонстрира своята мания по тази легенда.
„Ла Йорона е културен феномен и е обожавана от някои от най-големите фенове на хоръра в целия свят. Така че когато чух за този проект, исках да помогна той да стане реалност и хората да видят тази история, която обожават, най-после на големия екран“.
С включването на Гари Добърман продуцентският екип е запълнен и започва издирването на режисьор. Но когато новаторският, невероятно страховит късометражен филм „The Maiden“ дебютира в интернет, важната част от пъзела се подрежда.
„Направо ни събра очите“, спомня си Добърман. „Филмът бе режисиран с такава вещина и успяваше да ни уплаши само с движенията на камерата и точни практични ефекти. Предположихме, че е направен от някой, който обича филмите, които харесваме и ние – и бяхме прави“.
Някои от любимите филми на Майкъл Чавес се режисирани от Уан, така че да бъде в една стая с един от своите кино герои е несравнимо изживяване.
„Това беше най-щурото преживяване от началото до края и за мен беше невероятна чест да съм част от екипа“, не крие възхитата си Чавес. „Джеймс е невероятен режисьор и не спираше да ме подкрепя. Във всеки етап от процеса той имаше интересни идеи за развитието на историята и какво точно зрителите ще искат да видят в съответния момент. Емил е просто фантастичен, съдействаше ми с всичко от самото начало. А Гари притежава интуиция за представянето на историята и е просто страхотен човек“.