Оказвате се в една стая – без прозорци и само с една врата, която е заключена. Безумецът, който ви е заключил тук, е създал поредица от дяволски хитри и трудни загадки, които ако бъдат решени в правилния ред, ще ви осигурят ключ към вашето освобождение. И за да направи нещата още по-трудни, той е поставил тиктакащ часовник, според който разполагате с един час, за да разрешите пъзела и да избягате... или да се сблъскате с последствията.
Това, което звучи като филм на ужасите, всъщност е едно от най-разрастващите се забавления в света: феноменът escape room (стаи за бягство). Въоръжени единствено със своя ум – и с различните способности на хората в стаята с вас – играчите трябва да разбиват кодове, да дешифрират загадки и да отключват скрити сейфове възможно най-бързо. Всяка стая има тайно условие, като играчите трябва да работят в екип и да се забавляват заедно. Още от зараждането на идеята през 2010 г., стаите за бягство се радват на невероятна популярност по целия свят, задоволявайки желанието на човечеството за забавление и бягство от реалността.
Когато продуцентът Ори Мармър отива в такава стая със семейството си, той вижда в това потенциал за филм. И тъй като зрителите по света са заинтересувани от подобна концепция, този филм би могъл да постигне глобален успех.
„Помислих, че ще е много приковаващо вниманието и невероятно забавно, нещо като да играеш на живо настолна игра“, казва той.
Проектът изглежда с потенциал, с класическата мистерия около една заключена стая, и с помощта на продуцента Нийл Х. Мориц той започва да го разработва. Двамата напредват бързо и решават да вдигнат залозите, създавайки най-екстремната стая за бягства: тя не само е невероятно опасна и бягството от нея е почти невъзможно, а когато времето изтече, може да се простите с живота си.
„Трябва да използвате своя ум, когато сте в такава стая, защото хората, които са я създали, искат да умрем един по един“, казва актьорът Джей Елис. „Постоянно сте нащрек да не объркате нещо, къде може или не може да стъпвате и къде всъщност е изходът, като внимавате нещо друго да не отклони вниманието ви“.
Адам Робител, който последно режисира успешния хорър хит Коварен капан: Последният ключ, е режисьор на филма.
„Добрите стаи за бягство са идеални за представяне в киното: попадате в бункер от времето на Студената война, разлиствате досиетата на ЦРУ, след това натискате бутон и изведнъж се появява скрит проектор, който прожектира синя светлина и виждате карта“, добавя Робител. „Тези стаи са истинско произведение на изкуството и усетих потенциала да направя визуално завладяващ филм“.
Според Мармър създателите на филма решават да направят филм, който разчупва клишетата на жанра. Те са направили филм, който е едновременно психологически трилър и хорър.
„Това беше възможност да направим нещо забавно. В хорър филмите обикновено всичко се случва през нощта и визията не винаги е завладяваща – тя се осланя повече на вашето въображение“, казва той. „Ние опитахме нещо друго. Филмът е с невероятни декори и интересна визия и историята е представена все едно сте в истинска стая за бягство, каквито добре познавате. Зрителите могат да се почувстват като герои във филма и да разгадават пъзелите и загадките заедно със самите актьори“.
Всички герои във филма са решили да преминат през изпитанията на стаята за бягство – и те ще установят, че съществува тайна, която ги свързва.
„Всички те сами са избрали да бъдат тук – не са били отвлечени или принудени да участват“, отбелязва Мармър. Въпреки това те получават повече, отколкото са очаквали.
Докато героите разрешават загадки, които са част от преживяването във всяка отделна стая, те се изправят пред един по-голям пъзел за разрешаване – защо всеки от тях е решил да участва. Както се оказва, всички те имат нещо общо помежду си.
„Идеята за непознати, които са събрани на едно място по загадъчни причини, трябва да се приспособят в тази среда и да работят в екип, беше наистина интригуваща“, казва Робител.
